„ЧЕРНОЕ МОРЕ”
Ефим Петрович Зайцевский (~1799-1860 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЧЕРНО МОРЕ
Фрагмент
Като в прозорец на тъмница
ветрец и поглед на зорница;
като в селения далеч
звук близък, топла родна реч;
като любовен глас на птица
в разходка нощна на девица;
като мил Пушкинов рефрен,
прохладна сянка в зноен ден;
като тържествено бравурно
над угнетената страна –
ме радват твоята луна
и твоите води лазурни,
и тишина, и вихри бурни
над вечна пенеста вълна!
Водите тихи на Таврида,
скалите, хладните гори...
И твойта лунна светлина
обичам, с нега сладострастна
когато над харема ясни
пристигат нощ и тишина.
Морфей когато клепки свежда,
с покой плувецът е залят
и там безбрежните надежди
над бездната съдбовна спят...
Ударения
ЧЕРНО МОРЕ
Като в прозо́рец на тъмни́ца
ветре́ц и по́глед на зорни́ца;
като в селе́ния дале́ч
звук бли́зък, то́пла ро́дна ре́ч;
като любо́вен гла́с на пти́ца
в разхо́дка но́штна на деви́ца;
като мил Пу́шкинов рефре́н,
прохла́дна ся́нка в зно́ен де́н;
като търже́ствено браву́рно
над угнете́ната страна́ –
ме ра́дват тво́ята луна́
и тво́ите води́ лазу́рни,
и тишина́, и ви́хри бу́рни
над ве́чна пе́неста вълна́!
Води́те ти́хи на Таври́да,
скали́те, хла́дните гори́...
И тво́йта лу́нна светлина́
оби́чам, с не́га сладостра́стна
кога́то над харе́ма я́сни
присти́гат но́шт и тишина́.
Морфе́й кога́то кле́пки све́жда,
с поко́й плуве́цът е заля́т
и та́м безбре́жните наде́жди
над бе́здната съдбо́вна спя́т...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Ефим Зайцевский
ЧЕРНОЕ МОРЕ
Фрагмент
Как узнику в окно темницы
Дыханье ветра, луч денницы;
Как в дальней стороне чужой
Речей приветных звук родной;
Как в час вечерний милой девы
Любви веселые напевы;
Как лира Пушкина, как тень
Прохладной рощи в знойный день;
Как глас торжественной свободы
Над угнетенною страной –
Отрадны мне твой шум ночной,
Твои лазуревые воды,
И тишина, и непогоды
Твоей стихии вековой!..
Люблю у тихих вод Тавриды
Приюты скал и тень лесов...
Люблю твой нежный свет, луна,
Когда для неги сладострастной
На кров гарема безопасный
Сойдут и ночь, и тишина.
Когда Морфей, смыкая вежды,
Хранит младых пловцов покой,
Заснувших тихим сном надежды
У края бездны роковой...
1826 г.
---------------
Руският поет Ефим Зайцевски (Ефим Петрович Зайцевский) е роден през 1799 г. (по други източници през 1800 г. или 1801 г.). Завършил е морско училище в гр. Николаев. Участвал е като морски офицер в Руско-турската война от 1828-1829 г., работил е в Министерството на външните работи на Русия, бил е на дипломатически мисии в Сицилия (1851-1853 г.) и в Неапол (от 1853 г.). Първите си стихове публикува през 1816 г. в сп. „Славянин”. Пише предимно елегически стихотворения. Публикува свои творби и преводна поезия в списания и алманаси като „Новости литературы”, „Сын Отечества”, „Полярная звезда”, „Невский альманах”, „Северные цветы”, „Литературная газета”, „Телескоп”, „Весенние цветы”, „Маяк”, „Новоселье” и др. Умира в края на 1860 г. в Неапол.